Българска асоциация на журналистите и писателите по туризма - ABUJET
Bulgarian association of journalists and travel writers - ABUJET
Association Bulgare des Journalistes et Ecrivains du Tourisme (ABUJET)
Asociación Búlgara de Periodistas y escritores de Turismo

Мекнес – мароканският версай

Текст: Пламен Старев

Основан през X век, Мекнес става столица на мароканската империя през ХVII век по време на господството на Мулай Исмаил.

Алауитският султан превърнал малката крепост с предимно защитни функции в процъфтяващ модерен град, изграден в испано - мавритански стил.

Мекнес е защитен с три стени. Последната е около двореца на султана. Средната е около медината. Първата е препасвала целия град. Дължината й е над 40 километра. По протежението й има над 20 порти. Най-забележителната сред тях е Баб Мансур.

"Баб" на арабски означава "врата". Тя е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В същия списък е и медината.

Баб Мансур е не само забележителен паметник на архитектурата от епохата на династията Алмохади, тя е символ на тази епоха. Била е последният от важните архитектурни проекти на Мулай Исмаил. За разлика от останалите крепостни порти, тя е замислена не като преграда пред враговете, а като олицетворение на неговата религия - мюсюлманската ортодоксалност.

Специалистите виждат в нея строгостта на красотата. Проектът е възложен на християнин, приел исляма - Мансур Лаалей. Името му се превежда като "победилия родоотстъпник". Това име много добре пасва на Портата - Вратата победител. Или Вратата на победата.

Легендата разказва, че когато султанът дошъл да види завършената врата, той попитал архитекта дали може да я направи още по-хубава. Мансур Лаалей прибързано казал "да". И бил екзекутиран. Дали за да не направи някъде другаде по-хубава, или защото не е вложил всичко от себе си - това легендата не казва. Но има вероятност съдбата на Мансур Лаалей да не е била толкова жестока. Според писмени свидетелства вратата е завършена след смъртта не на архитекта, а на султана.

Мекнес е познат и като "Градът на стоте минарета" заради многото си джамии. Най-известната сред тях е Джемаа ел Кебир, строена през ХII век. Около нея са други градски "бижута" - мавзолеят на султан Мулай Исмаил, басейнът на Агдал и Етнографският музей.

Басейнът всъщност е видимата част на голяма иригационна система, чиито тръби са дълги над 25 км. Изградена е да осигурява вода за султанските градини. Днес е красиво езеро, предпочитано място за разходка. Но и напоителните му функции са реалност.

Музейната колекция разкрива красотата и величието на един отминал свят. В града има много образци от арабската и мюсюлманската архитектура от различни периоди. Има къщи с красиви фасади - казват, че са на потомци на безстрашните бербери. До тях има други, също големи къщи, но със скромни фасади – на евреи.

Непосредствено до двореца на султана има голф игрище - най-евтиното в света. Такава била волята на местната управа. Но най-известното голф игрище е в Рабат, където всяка година се провежда традиционният турнир на името на Хасан Втори. В тази част на Мароко са три от четирите "имперски града" - Мекнес, Рабат и Фес. Четвъртият е Маракеш.

По времето на Луи ХІV местни везири посетили Париж и били очаровани от красотата на една от столиците на Европа. Завърнали се в родината си, те решили да направят Мекнес още по-красив, по-европейски, ако можем така да се изразим. Категорично Мекнес няма европейски облик, независимо че местните велможи започнали да го наричат „Мароканския Версай“.



Спонсори

Контакти

Адрес:
София 1000, П.К 51

E-mail:
contact@abujet.net

facebook twitter youtube