Българска асоциация на журналистите и писателите по туризма - ABUJET
Bulgarian association of journalists and travel writers - ABUJET
Association Bulgare des Journalistes et Ecrivains du Tourisme (ABUJET)
Asociación Búlgara de Periodistas y escritores de Turismo

Втората България на Милена Димитрова

В най-новата си книга Милена разказва 50 лични истории на българи, които не живеят в България. Тя търси отговори на много въпроси – накъде тръгнаха хората, какъв е животът им и как се променя идентичността на сънародниците ни по света.

Из интервю на Даниела Големинова с Милена Димитрова за предаването „12+3“ по БНР

„Всяко семейство, всяка махала, всеки град, всяка село, всяка социална прослойка, всяка професия се изля извън границите на България. Тези хора не бягат от добро, но като че ли България ни ги чува или не си дава адекватна сметка какво причини този огромен излив – милиони хора да не бъдат там, където са родени, да бъдат изтръгнати от корените си… Написах тази книга, защото не искам полуграмотни политици да започнат да изучават чуждестранния опит и добри практики как да се грижим за диаспората си, а с ум и сърце да помислим за тези наши роднини… Има различни данни, включително правителствен доклад, който казва, че те са почти 3 милиона. Има статистически и други изводи, чеса над 2 милиона и половина. Въпросът е към тези хора да има адекватно отношение… Тези хора, както преди повече от век, така и сега, те не са бягали от добро. Затова в книгата оставих 50 души да говорят така както мислят. Защото нашите политици не ги чуват, не чуват техните гласове. А всяка история е прекалено лична и в същото време тя е и национална кауза… Като че ли без война сме се докарали да сме половин народ… Не е нужно проблемът за българите зад граница да се обговаря нито умилително, нито с меркантилна политическа цел, а са необходими по-скоро прагматични решения.“


Откъс от книгата:

Тази книга няма край.

Началото ù е сложено отдавна, едновременно и непоследователно във всички посоки на света. В наше време българската диаспора е акцент в обществените нагласи и заобикалянето му не го прави невидим. Исторически емиграцията е била и заклеймявана, и признавана, и възприемана за съвместима с общочовешкото право на избор. Съобразяват се с нея не толкова от човеколюбие, а защото чувствително променя демографската ситуация. У нас изтеклите в чужбина „мозъци“ и „мускули“ вече липсват чувствително в националната икономика и само силните на деня изостават да нагодят управленските си реакции спрямо българите в чужбина.

Инстинктът на журналистите вкарва сърцераздирщи истории за сънародници извън България във всекидневния поток на новините, но и медиите като политиците закъсняват да сглобят цялата картина. Случайно или гузно, от нея остават премълчани важни неща. Като например равноправието на българите по света и в България, ще се съгласите ли?

Трябваше да избухне корупционен скандал с удостоверенията за български произход в края на 2018 г., за да се чуе как държавните власти са си разделили отговорностите за сънародниците ни извън границите. На практика диаспората не е първа грижа на изпълнителната власт, а в законодателната правомощията са делегирани любезно и с веща имитация на грижа. В името на плурализма управлението на политиките за българите в чужбина е единствената комисия, поверена на парламентарната партия с най-много фармацевти, която обаче няма досег до командните лостове в републиката. Патриотично настроените депутати усърдно опазват гласните и негласните коалиционни споразумения и ревностно бдят да се спазват обтекаемите механизми как да се вадят удостоверения за български произход.

Далеч от общественото внимание седят два тревожни статистически факта, които пряко засягат българите в чужбина. Единият факт е, че няма статистически точна и ясна представа колко точно са те и караме така с десетилетия наред. Като последица – и без визия, и без адекватна държавна намеса, и без финанси за укрепването на връзката на българите с България. Вторият факт се отнася до изкривената структура на националната икономика, повлияна от излива на емигранти – което на всяко правителство му е неудобно да признае.

Практически няма семейство в България, което да не е изпратило близки зад граница – студенти, преподаватели, строители, болногледачи, музиканти, градинари, шофьори… Заплатите в България изостанаха толкова от конкуренцията в чужбина, че се обрули човешкият капитал и в интелектуалния, и в черноработническия труд. Опустяват регионите, западнали от безработица. Към „проверени“ държави се изнасят цели махали, целево ориентирани към 20 – 30 пъти по-големите детски надбавки. И последното нещо, за което се замислят хората, е репутацията на България.

В официалния дискурс за българите в чужбина все още господстват мантрите, че емиграцията се дели на „историческа“ и „икономическа“, на Запад и на Изток, на потомствена и активна, на „стара“ и „нова“. Сякаш разделенията може да прикрият обстоятелствата, неудобни за редица власти! Трябваше римският папа Франциск да дойде в София и да удари и тази камбана: „България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от два милиона нейни съграждани, търсещи възможности за работа“. При историческото си посещение в София през май 2019 г. папата препоръча на „управниците на тази държава… да се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират“.

Да се нарекат нещата с истинските им имена и да се представят такива, каквито са, от първо лице е само една от основателните причини да бъдем откровени за българите в чужбина. Тази книга представя петдесет разговора от първо лице единствено число, в които има много пластове. Няма табута, нито захаросване. Личният избор така се преплита и с националните достойнства, че лъсва връзката между съдбата на отделния човек и геостратегическите интереси и фактори. Всеки има право да търси щастието си по света. Особеното обвързване на индивидуалното и колективното вече се е превърнало в белег за историята на нашето време.

Хората тръгват за по-добро, а не от добро. Обаче при тези, които остават, драстично намаляват лекарите и медицинските сестри в болниците. Медиците ни си намират достойно платена работа в Германия, Франция или другаде по света. А болниците в Северозападна и Южна България затварят поради системно забавени възнаграждения и разчитат на фелдшери и знахари от Сирия, които впрочем са вълни от друга миграция…

Една от амбициозните работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България – се беше заела да изчисли колко са преките загуби у нас от изтичането на мозъци и работна сила. Един милион души са активните на пазара на труда български емигранти към май 2018 г. според Асоциацията. Тя разграничава гастарбайтерите от квалифицираните умове и приема, че 30% от емигрантите ни са дипломирани магистри и конвертируеми специалисти, а 50% са със средно образование.

Само за висшето и за средното образование на този цял милион кадри държавата е изразходвала почти 25 милиарда лева през последните трийсетина години, по-точно 24 660 000 000 лева, пресметнаха експертите от Асоциацията. Сумата е съизмерима с консолидирания държавен дълг на България, който към същия момент е бил 25 063 690 000, пише на 8 май 2018 г. вестник „Стандарт“. Дали хората бягат от геноцид, от недоимък, заради банковата несигурност, или заради зле функциониращото национално стопанство, резултатите са същите: миграция, галопиращи темпове на обезлюдяване и обезкървяване на българите в България.

Държавата е в дълг, закъснява с грижите си към толкова видим процент от населението. Тя върти корабния си рул цели трийсет години след прехода от социализъм към пазарните механизми, без да поглежда колко много сънародници не се оказват на същия борд до нас. От време на време ни сепва статистическа информация, че вече не сме осем милиона души, че населението падна под седем милиона и че само след десет години ще останат по-малко от четири милиона българи в България.

Стопяваме се… Заличава се родът ни… И пак не обръщаме внимание! Не личи да се замисляме защо и накъде, в кои посоки се разпиляха стотици хиляди наши съотечественици. Колко точно са сега българите по света – не се знае, не се брои и не се казва. Данните бързо остаряват и се менят. Не се съобщават обективно и своевременно. При преброяването през 2011 г. Евростат обяви, че 1 023 248 души, родени в България, живеят извън границите ù. От тях в Турция са 409 000 души, в Испания – 122 130, в Гърция – 75 426, в Германия – 71 250, в САЩ – 65 202 и т.н., а най-малко са в Хърватия – 308 души. По информация на ООН обаче само през 1990 г. към Турция са заминали 462 676 българи. През 2018 г. институтът „Отворено общество“ в София оповести, че страната ни се е стопила с над 461 хиляди българи между 1985 и 1992 г., но т.нар. Голяма екскурзия е само част от картината.

През същата 2011 г., когато Евростат установява, че един милион родени в България живеят по света, нашите консулски служби са преброили 2 036 092 българи в чужбина. Разликата в изчислението е повече от един милион души! Още тогава Министерството на външните работи е съобщило, че всеки четвърти българин вече е извън България. Повече са, три милиона души са българите по света, алармира Ивайло Калфин, когато беше вицепремиер и министър на външните работи.

Ръководеното от него изследване на диаспората ни бе обнародвано през 2009 година. Потънало е обаче безславно под наносите на всекидневния информационен поток. До 3,5 милиона са българите извън България, пресмята и доклад на правителствения Съвет по национална сигурност. „Българската държава не успява достатъчно добре да обхване диаспората… Българите с придобито образование и професионален опит в чужбина са своеобразна „втора“ България, чийто потенциал все още не е използван докрай“. Докладът е изготвен през 2015 г., а през май 2016 г. – приет на заседание на Министерския съвет. Констатациите обаче не правят чест на никой кабинет и очевидно затова по темата рядко се говори.

Два милиона от преброените 3,5 милиона българи извън България са български граждани, уточнява още докладът, като приема, че българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Предполагаемо, в това число са и българите, отказали се от българския паспорт, и децата им, родени в други държави и автоматично придобили друго гражданство.

… По официални данни от БНБ гурбетчиите пращат приблизително 40% от заплатите, които изкарват в други страни, т.е. внасят ги в България, за да издържат с тях роднините си.

 (…)

Разказите сега на петдесетина души от всички континенти, които говорят като два милиона и половина българи, разпилени по света, да­ват представителна картина с какво България изостава, какво я прави непривлекателна или къде още има ресурси за по-добро отношение, за мъдри политики и за свързване. Мисия и национална кауза е да не пре­късва българската верига и генетична съвкупност, да се запазят живи артериите между хората, корените и родните им места, да се съхрани контактът между българите в България и в чужбина.

(…)

Отделните съдби, които завързаха днешния разговор, са впечатляващо сродни и са представителни за момента, в който се срещаме, и за неизбежния рубеж, предизвикващ към неизбежни политически реакции. Към цялата истина за българите по света винаги ще има какво да се добави. Тя не е завършена картина, нито има шанс да бъде нарисувана окончателно и ултимативно. Ще има винаги нови щрихи, нови стечения и съвпадения. Затова тази книга няма край.



Спонсори

Контакти

Адрес:
София 1000, П.К 51

E-mail:
contact@abujet.net

facebook twitter youtube