Места за посещение в Сърбия: Крепостта Голубац
Голубац е сред най-впечатляващите и посещавани крепости в Сърбия. Има забележителна история. Строена е през ХІV век. На същото място преди това е имало римско селище. През Средните векове е свидетел на много битки, главно между Османската империя и Унгарското кралство. Тя е била превземана и изоставяна от турци, българи, унгарци, сърби, австрийци… Била е част от територията на Първото българско царство в периода 803-1018., както и на Второто – до 1257 г.
През1867 г. е завладяна от сръбския княз Михайло Обренович. През същата година князът води преговори с български емигранти за организиране на въстание в българските земи и създаване на българо-сръбска държава, която той великодушно предлага да оглави. В Белград Г.С. Раковски образувана Втората българска легия, но и тя, както Първата, е разпусната след като сърбите уреждат отношенията си с турците.
Крепостта е на входа на едно от най-красивите места в западната ни съседка – Националния парк Джердап. Там Дунава е най-тясна и се оформя пролома Железни врата. Защитното съоръжение е на стратегическо място. Оттук се регулира трафика и таксите на преминаващите по реката. Постъпленията са били значителни за времето си и затова тя е била обект на много апетити.
Името й идва вероятно от гълъб. И досега в крепостта има много гълъби. Някои романтични натури оприличават кулите й като „гълъби, отлитащи към небето“. Има още по-романтична версия. Живяла някога по тези земи красивата сръбкиня Голубана. Харесал я турският паша, влюбил се в нея, но тя си имала любим – сърбин, разбира се. Отказвала скъпите подаръци на пашата. Не му обръщала никакво внимание. Не можел да изтърпи това турчинът и заключил красивата Голубана в най-високата кула, където тя дочакала смъртта си.
Крепостта е много добре замислена. Всяка кула е самостоятелна. За да се превземе крепостта трябва да се превземат кулите й една по една. А това не е било лесно както преди появата на барута в Европа, така и след него. По тесните проходи между кулите и най-многобройните войски трябва да преминават един по един, и са лесна цел за защитниците.
Състои се от 3 части, има 9 кули и е оградена от стена с дебелина между 2 и 3 м. Откъм сушата има дълбок ров, който се пълни с вода от Дунава.
Тук се пази Мирославовото евангелие - най-старият запазен сръбски ръкопис на кирилица, написан и изографисан от сръбски монаси през последната четвърт на XII век. Поради уникалната символика на художествените декорации, пряко свързани с текста и богослужебното служение, при изработването на които се преплитат източни и западни влияния, ЮНЕСКО я е включил в Паметта на света, сред най-ценните свидетелства на движимото културно наследство.
