Новини

Кипърските фестивали - земеделие, гастрономия, търговия, култура и забавления

По време на фестивала на ябълката малкото планинско кипърско селище Киперунта получи „Златната ябълка“ на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET). Отличието се присъжда за усилията на местното ръководство да развива туризма като приоритет за просперитета на района.

Наградата бе връчена на областния управител г-н Михалис Хаджимихаел от президента на FIJET г-н Тижани Хаддад.

В своето изказване председателят на комисията за „Златната ябълка“ Пламен Старев подчерта, че „Туризмът е много повече от икономически сектор. Той създава работни места, подкрепя местния бизнес и съхранява културното наследство. Но той има още една много важна мисия – да свързва хората“ Това е сред най-важните причини именно Киперунта да получи тазгодишното високо международно отличие.

Всеизвестно е, че Афродита – богинята на любовта и красотата, се е родила от морската пяна. Но не е толкова известно, че и Кипър се е родил от морската пяна, или поне така разказва местната легенда. Разбира се Кипър се е появил преди Афродита, за да може богинята с лекота да доплува до него. Нейното светилище е било едно от най-известните места за поклонение в древния свят. От днешна гледна точка можем да кажем, че още тогава туризмът е бил силно развит на острова. Става въпрос за ХІІ век пр. Хр.

Вече в Новия свят, Кипър отново се преврърнал в едно от най-известните места за туризъм. Да почиваш на кипърското крайбрежие се е смятало за лукс от най-висок клас. И днес е така, но понятията за лукс са малко по-различни.

И туризмът днес е по-различен. Вместо ленивото удоволствие по прекрасните плажове мнозина тръгват по планините. Те са другата ценност на Република Кипър.

Едно от най-посещаваните планински селища е Киперунта, удобно разположила се по склоновете на планината Троодос, която се е оформила преди 92 милиона години – ако не от пяната поне със сигурност от дълбините на морето. Официално се представя като най-голямото планинско селище в Кипър с около 1500 жители.

Прочуто с ябълките си. Но не само. Това е място, в което се срещат византийска история, традиционно земеделие, лечебен климат, религиозно наследство и съвременно винопроизводство.

През 30-те години на XX век, по време на британското управление на Кипър, в селото е изграден санаториум за болни от туберкулоза. Планинският климат, по-ниските температури и чистият въздух са преценени за силно благоприятни за лечението на белодробни заболявания.

Санаториумът днес е болница „Троодос“. Така това ланинско селище става част от медицинската карта на Острова.

По пътя към Киперунта е Омодос. Селището е известно с виното си и с местната напитка зивания, която се произвежда от джибри. У нас се нарича гроздова ракия. Там я смесват с местни сухи вина – бяло Ксинистери и червено Мавро. И двете са много популярни и консумирани. Омодос е прочут и с производството на отлежала зивания. Тя зрее с години в дъбови бъчви, в резултат на което придобива красив кехлибарен цвят, привлекателен аромат и прекрасен вкус.

В началото на октомври е местният фестивал. Малкото селище се пълни с народ, както и със сергии за сувенири, плодове и спиртни напитки. Уличките са тесни, калдъръмени и стръмни. И пълни с ресторанти, които от своя страна също са пълни.

Фестивалът на ябълката в Киперунта е всеки втори уикенд на октомври. Обикновено в петък завърша фестивала в Омодос, на следващия ден започва в Киперунта.

От далече се вижда камбанарията на „Свети Арсений Кападокийски“, новата забележителност на селището. До скоро е имало само две църкви, но те се оказали недостатъчни, защото  всички жители ходят на църква (не само по празници).

В същото това малко селище има 3 музея: на традиционния селски живот и естествена история (земеделски инструменти, предмети от домакинството и сведения за местната природа); на националноосвободителната борба (от 1955–1959 г., свързана с организацията ЕОКА до края на британското управление) и Църковен музей.

Гостите са хиляди. Ябълките са навсякъде. Зад повечето сергии могат да се видят членовете на цялото семейство – от най-малките до бабите и дядовците.

Ябълките се продават в изобилие, хотелът и къщите за гости не могат да поберат притокът от гости. В таверните няма празен стол. Но никой не идва, само да си купи ябълки. Багажниците на колити се пълнят с вино и месни деликатеси.

Лозята тук растат на голяма надморска височина, където температурите и сезоните се различават значително от тези в крайбрежните райони на Кипър. Местното вино има специфичен вкус.

Фестивалът на ябълката възниква през 2002 г., като идеята му е била хората да се повеселят с музика и танци. И да посрещнат приятели и роднини. Десет години по-късно празникът вече е добил известност в цял Кипър и площадът започва да се препълва. Веселите срещи с приятели се обогатяват с добри приходи от туристите. През 2014 г. фестивалът става двудневен. Приходите се увеличават.

Моделът, който превръща местния селски празник в атракция за туристи не само от Кипър, а и от целия свят, днес е модел за подражание на много други места по острова.

И без фестивалът Киперунта има своята известност. Тук се осигурява около 75% от производството на ябълки в Република Кипър. Характерни и популярни са традиционните местни сортове Kathista и Lortika.

Но фестивалът добавя, освен многото гости и веселите мигове, възможност на местните производители да продават пресни ябълки, преработени продукти и традиционни храни директно, без посредници. Много контакти се установяват по време на фестивала, включително бизнес контакти. Туристите се хранят, нощуват, разхождат се в околността. Това са приходи за местните семейства, местата за настаняване, заведенията…

Гостите на Киперунта имат едно задължително място за посещение извън селищете: Panagia tou Araka – църквата „Панагия ту Арака“ или „Света Богородица от Арака“. Тя е сред най-ценните паметници на византийското изкуство в Кипър и е в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО като част от групата „Рисуваните църкви в района на Троодос“.

Според легендата местният нотабил Леон Автентис (Leon Afthentis) по време на лов забелязал ястреб, който кръжал над определено място. Помислил, че там има плячка и се приближил, за да я улови. Вместо това открил икона на Божията майка. И решил да изгради манастир, посветен на Богородица.

Църквата е построена през ХІІ век. В храма има надпис, който показва завършването на стенописите – 1192 г. Според ЮНЕСКО стенописите в Панагия ту Арака са сред най-значимите свидетелства за византийската цивилизация от епохата на Комнините.