Новини

  /  
  /   ABUJET В РУМЪНИЯ
ABUJET В РУМЪНИЯ

ABUJET В РУМЪНИЯ

Колегите от FIJET Румъния проведоха годишната си среща в известния курорт Байле Херкулане или Баните на Херкулес. Във връзка с тяхното събрание бе организирано обсъждане на възможностите за привличане на туристи към този румънски курорт. Акцентът беше поставен върху историята на баните, които са били курорт още по времето на римляните. За участие в обсъждането бяха поканени и колеги от ABUJET.

Пламен Старев, секретар на ABUJET, представи опита на Пловдив, който отделя много голямо внимание на показване на безценното архитектурно богатство от своя римски период. Интересни градчета и минерални бани има много. Но малко от тях могат да се похвалят с автентичния дъх на историята. Възстановяването на „римския“ Пловдив предизвика силен интерес сред участниците в срещата, сред които бяха кмета на града, специалисти по балнеология, представители на икономическото министерство.

Според легендите самият Херкулес, в промеждутъка между безбройните си героиства, се е къпал тук. В допълнение към легендите е намерен надпис “Ad Aquas Herculis Sacras” от 153 г. Сл.Хр. Има надеждни сведения, че римската аристокрация е отпочивала сред лечебните извори на Aqua Herculis. В стария център на градчето се издига Императорският павилион. Запазена е гарата от 1878 г., която е сред най-красивите румънски гари от времето на Австрийската империя, както предпочитат да я наричат тук. Тук се е отбивала заради баните и императрица  Елизабет, позната като Сиси. За нея е построен красив дворец. Тя е обичала да си строи дворци в местата, които харесва и посещава. В едно от писмата си нарича мястото „най-красивият спа курорт на континента“.

Достолепните сгради представляват неповторима гледка и досег до историята. За съжаление те са оставени на произвола на съдбата, която не е благосклонна към тях. Държавата няма пари да ги поддържа. Частният интерес е в изчакване.

На известно разстояние от историческия център са построени модерни хотели, които се пълнят особено по празници и уикенди.

Втората част от медия-тура, организиран от румънските колеги, беше посещение в Таргу джиу. Преди 3 години градът получи голямото отличие на FIJET – „Златната ябълка“. Тя беше присъдена не само заради усилията, които прави местната община за развитие на туризма, а и като признание за опазването на културната история, свързана с родното място на големия скулптор Константин Бранкузи /Бранкуш/.

В Тържествената зала на кметството, в присъствието на кмета, областния управител, префекта, на много специалисти, свързани с културата и туризма, се проведе обсъждане за ролята и възможностите, които дава Златната ябълка на FIJET на удостоените с нея места. Основното представяне беше на Пламен Старев, който е председател на международното жури за присъждане на престижната журналистическа награда. Сред многото идеи, които бяха представени, беше и за учредяване на Асоциация на градовете, носители на наградата, участие с общи щандове на туристически изложения и др.

В градската градина на Таргу джиу са експонирани две от прочутите творби на Бранкуш – Масата на мълчанието и Вратата на целувката, а на известно разстояние от тях е и третата – Безкрайната колона. Този ансамбъл, който няма реална цена, привлича архитекти, културолози и туристи от цял свят в града и региона. Артистичният комплекс е сред най-известните примери за външна скулптора от ХХ век. Монументът е в памет на войниците, защитавали Таргу джиу през 1916 г. от германците. Безкрайната колона символизира концепцията „безграничност“ и е посветена на необятието на жертвата на румънските войници, защитавали родината си.

Константин Бранкузи (1876–1957) е живял в този период в Париж, но е приел идеята да създаде възпоминателна скулптура в родния си край. Знаел е, че създава творба с висока стойност, но е отказал заплащане за труда си. Малко преди смъртта си завещава всичките си творби на румънската държава. Тя ги отказва. Тогава той прави завещание на Париж. Градът приема с благодарност завещаното. Днес всяка от творбите на Константин Бранкузи се оценява на десетки милиони евра.