Конгресът на FIJET в Мароко
От 20 до 24 ноември във Фес се проведе конгресът на Световната федерация на журналистите и писателите по туризма – FIJET. Участваха представители на 16 държави. В деловата част на форума бяха обсъдени предизвикателствата пред съвременния туризъм, ролята на социалните медии и на изкуствения интелект. Пламен Старев, който е председател на Комисията за присъждане на Международната журналистическа награда „Златна ябълка“, представи номинациите за 2026 г. Те са: Cavtat-Konavle (Croatia), Kyperounda (Cyprus), Lesbos (Greece) и Iasi (Romania). Всички предложения бяха гласувани единодушни.
Участниците в конгреса разгледаха забележителностите на Фес, посетиха още една от старите столици на Мароко – Мекнес, много добре запазените руини във Валубилис, както и резервата Ифране.
Досие
Фес (Fès)
Основан е през 789 г. от Идрис I, първия владетел от династията на Идрисидите. Неговият син, Идрис II, продължил развитието на града и през 809 г. построил нов квартал (Al-ʿĀliyá) на другия бряг на реката, пренасяйки там столицата си.
Основни забележителности
- Медина Фес ел-Бали — старият град на Фес, лабиринт от улички, пазари и традиционни занаяти.
- Мадраса Бу Инания (Bou Inania Madrasa) — един от архитектурните шедьоври на маринидската епоха. построен през втората половина на ХІV-ти век от султан Абу Инан Фарис. Неговата красота се дължи на изключително детайлната украса: инкрустирано кедрово дърво, цветни плочки и фино обработена мазилка. Големият централен двор е обграден от портици с флорални и геометрични мотиви.
- Кожарници Шоара (Chouara Tannery) — едни от най-прочутите кожарници в арабския свят, където може да се наблюдава традиционния процес на боядисване на кожи. Как се образуват цветовете: Жълто – от куркума или скъпия шафран, който дава ярък златист цвят; Кафяво – извлича се от кората на кедрово дърво или от орехови черупки; Оранжево – от хена/къна; Червено – от макове; Синьо – чрез индиго, което се добива от листата на индигофера; Зелено – от мента или други зелени растителни пигменти; Черно – получава се от смесване на дървесен катран и желязо.
- Дворец Мнебхи (Mnebhi Palace) — един от най-луксозно украсените дворци в града, където през 1912 г. е подписан известният договор от Фес.
- Джамия и университет Карайуин — сред най-старите университети в света със светска и духовна роля.
- Синята порта (Bab Bou Jeloud) — емблема на града, построена през 1013 г. по време на френския протекторат като официална врата към Стария град.
- Градини Жнан Сбил (Jnan Sbil Gardens) — Фес определено не е „зелен град“, затова градините са много популярно място за разходки, особено надвечер, предвид местния климат. Могат да се видят табели „Къпането забранено“, „Риболовът забранен“. Всъщност никой не се къпе, а риба няма.
Мекнес (Meknès)
Основан е през XI век от владетелите на династията на Алморавидите като военно укрепление. Разположен е на територия, исторически населявана от берберското племе Мекнаса, откъдето идва и името му. Султан Муляй Исмаил (1672–1727) превръща града в имперска столица. Историческата част на Мекнес е включена в Списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Основни забележителности
- Врата Bab Mansour e обявена за най-красивата порта в Мароко. Изцяло e покрита с керамични плочки и зелена мозайка, с много орнаменти в стил “арабеск”. Построена е през 1732 г. от сина на Муляй Исмаил – Муляй Абдалах. Баб Ел Мансур е главната порта на двореца Ел Хедим. Висока е 16 метра, а мраморните колони са били донесени от руините на Волубилис. Вписана е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
- Heri es-Swani и водоснабдителната система — огромни силоси, построени от Муляй Исмаил, където се съхранявало зърно. Пред тях са големи водни съоръжения. Строени са не толкова да има какво да ядат и пият хората, а да има какво да ядат и пият конете на султана.
- Кралските конюшни — тук са си почивали хилядите коне на султана. Без тях той не би могъл да контролира огромната си империя.
- Голяма джамия (Grand Mosque) — датирана е от XII век по време на алборавидовата династия. Тя има важно място в историята на страната. Възниква като коалиция между няколко берберски племена, обитаващи район, което днес е Мавритания и Западна Сахара. Те основават Маракеш като столица около 1070 г.
В северната част на Мекнес е Волубилис – най-големият римски археологически обект в Мароко. Счита се за древната столица на римско-берберското кралство Мавритания. Възниква като берберско-финикийско селище. През ІІ век в развития вече град се построяват големи обществени сгради, включително базилика, храм и триумфална арка. Просперитетът му, който се дължи главно на отглеждането на маслини, го нарежда сред най-притегателните центрове в региона. Богатите му граждани издигат изискани къщи с просторни стаи с големи мозаични подове.
През ХІ век, след преместването на седалището на властта във Фес, Волубилис бил изоставен. Последните останали руини били разрушени от земетресение в средата на ХVІІІ-ти век. Бързо били разграбени от местните владетели, на които им трябвало камък за изграждане на дворците им в Мекнес. Руините на Волубилис днес са в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Ифране
Градът е основан като зимен курорт в алпийски стил през 30-те години на миналия век по време на френския протекторат за отдих на французите, живеещи в Мароко. Има ски писти, модерен голф-клуб, луксозни хотели. В планините местни номади от племето Бени Мгуилд отглеждат големи стада овце. Районът е прочут с млякото, сиренето и килимите си. В резервата на свободата си се радват много маймуни. Те са от застрашения вид барбарийски макаци, срещащи се в кедровите гори на Атлас.
