Белене има заслужена мрачна слава. Защото тук се е намирало ТВО (Трудово-възпитателно общежитие) „Белене“, по-известно като концлагера “Белене”.
В същото време районът около Белене, включително островите по Дунава, са огромна ботаническа градина с уникална флора и фауна. Беленският архипелаг с право може да се нарече уникален. На малко места в Европа може да се наблюдава такова съжителство от разнообразни растителни видове и представители на птичето царство.
Състои се от 19 острова, сред които и най-големият български остров Персин. Според някои историци останките на тракийско селище на острова и намерените артефакти дават основание да се предположи, че именно той е описаният от гръцкия хронист Птоломей от II в.пр.н. остров Певка. Птоломей съобщава, че при похода си на север, Александър Македонски не могъл да проникне на остров Певка, където се укрепил царя на трибалите Сирм. Независимо от това двамата царе си разменили дарове в знак на приятелство.
Целият архипелаг е защитена територия, на чиято площ са два биосферни резервата – „Персински блата“ и „Китка“. Над архипелага се пресичат двата най-големи маршрути на прелетните птици по пътя им Европа – Африка: ViaPontica и ViaAristoteles. Тук могат да видят 260 от 290-те вида птици, които се срещат в Северна България.
Няма по-подходящо място за наблюдение на водолюбивите птици в България, сред които има доста видове, квалифицирани като „застрашени“ или „изчезващи“, включени не само в „Червената книга на България“, а и в световната „Червена книга“; Уникалността и голямата значимост на комплекс „Беленски острови“ е причина да бъде обявен като Рамсарско място, което е най-голямото по площ в България, простиращо се на 18 330 ха.
В Белене е била античната митница на Мизия - Димум Античната крепост и митница Димум е паметник на културата от национално значение. Той е бил част от укрепителната система на Долнодунавския лимес – границата по река Дунав на Римската империя. Димум е най-старата досега открита и сравнително запазена митническа станция в Мизия. Тя е сред най-старите военни крепости по тези земи и дълго време е била търговската врата на Мизия. Римската дунавска флота е имала база тук.
За значимостта на крепостта и митницата говори факта, че тя е била възстановявана и изграждана на ново пет пъти и е съществувала от I в. до IV в.
